НАРАБО̀ТВАМ СЕ несв.; нарабо̀тя се св., непрех. Работя много, до насита. Фейзи не бе заловил никакъв занаят в града. Сякаш баща и дядо се бяха наработили и заради него. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 40. Зачервените му очи припламнаха, като че видя нещо. Той се усмихна. „Наработи се и там, сине майчин, навади нефт... Сега пак при мен дойде.“ Н. Ненов, ЕШО, 39.